Две дати остават завинаги в историята на Европа – 1945 и 1950 година. Между тях има само пет години, но те променят съдбата на цял един континент.

На 9 май 1945 година Европа въздъхва. Войната свършва, оръжията замлъкват. А в очите на милиони хора има сълзи – от болка, но и от облекчение. Това е победа – не просто военна, а победа на човечността над омразата, на живота над разрушението. Цената е огромна, милиони човешки съдби. Разрушени градове, сломена Европа.

И точно от тази разруха се ражда нещо ново. Само пет години по-късно – на 9 май 1950 година Робер Шуман предлага нещо нечувано дотогава: държавите, които доскоро са воювали, да започнат да изграждат бъдещето си заедно. Не чрез оръжия, а чрез сътрудничество. Не чрез противопоставяне, а чрез общи ценности. Така започва пътят към това, което днес наричаме Европейски съюз. Истината е проста: без края на войната, нямаше да има начало на обединението.

Денят на победата не е само спомен за миналото. Той е основата на днешна Европа. Затова 9 май е повече от дата, той е символ. Символ на това, че дори след най-голямото разрушение, човекът може да избере мира. Символ на това, че народите могат да бъдат заедно. Символ на надеждата.

Днес Европа живее в мир – не като даденост, а като избор. Избор, направен след една трагедия, която не бива да забравяме. Затова на 9 май не просто празнуваме. Помним. Благодарим. И вярваме, че мирът е най-голямата победа.

Доц. д-р Теменужка Богданова,

Председател на ПК по Образование, наука, култура, културно– историческо наследство, вероизповедание и именувания и медийна политика