Родната земя е повече от място. Тя е памет, корен, обич и съдба.

Има земя, напоена не само с труд и надежда, а и със саможертва. Такава е земята на България – земята на Ботев.

Когато Христо Ботев слиза на козлодуйския бряг и целува родната земя, той не целува просто пръстта на отечеството, той целува майката България – свята, страдаща и жадуваща свобода. В името на тази земя Ботев избира не спокойствието, а безсмъртието. В разгара на младостта си той поема по “страшния, но славен път”, за да остави на поколенията най-висшия урок – свободата има цена и любовта към Родината се доказва с дела.

Днес ние живеем в земята на Ботев. Вървим по пътищата, по които е вървял той. Дишаме въздуха, пропит с неговия дух. И носим огромната отговорност – да бъдем достойни потомци.

Разбират ли младите хора днес саможертвата на Ботев? Разбираме ли всички ние какво означава да обичаш Родината повече от себе си? Бихме ли имали силата да защитим честта, свободата и достойнството на България така, както го направиха героите на нашата история?

Времето в наши дни е също бурно. Днес битките не винаги се водят с оръжие. Но и днес България има нужда от будни хора – хора с чест, с памет и с кураж да отстояват истината и справедливостта.

Ние, потомците на Ботев, нямаме право да позволим земята ни да бъде унижавана, ограбвана и обезверявана. Защото тази земя пази стъпките на героите. Ако допрем ухо до нея, ще чуем ехото на историята – тътена на битките, болката на страданията и заветите на онези, които дадоха живота си за свободата на България. И сред този вечен глас ще чуваме и Ботев – поета, революционера, пророка на свободния дух, който и днес ни зове да бъдем достойни за Родината си. За да могат и след нас поколенията с гордост да казват: “Живеем в земята на Ботев.”

Доц. д-р Теменужка Богданова,

Председател на ПК по Образование, наука, култура, културно– историческо наследство, вероизповедание и именувания и медийна политика