Дякона, Левски, Апостола – три благословени имена! Което и от трите имена да избера, ще узная за легендата, която цял един народ носи в сърцата си!

Той неизменно вярваше в бъдещето, а имаше само едно настояще – борбата. И този “безстрашлив” син на поробена България, “готов сто пъти да умре на кръста Христов”, заявява честно и безпогрешно своето верую: “Аз съм посветил себе си на отечеството си още 61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля”

Философските прозрения на Левски за върховенството на закона, за необходимостта всички да служат на едни и същи закони, чисти и святи, произнесени преди толкова години, са актуални и в съвременния динамичен свят, независимо от изминалото време.

Времето е този фактор, който води до израстването на Левски, който твърдо заявява: “Никому не се надявайте. Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме способни да имаме свобода.”

“Времето е в нас…”, в нашия ум и в нашата родова памет, затова Левски остана наш съвременник, затова го носим в сърцата си – с неговите идеалите и с неговия демократизъм!

Нужна е голяма сила, смелост и себеотрицание, за да отдадеш живота си за свободата, да се противопоставиш на бича на вековния поробител. Затова времето се оказва безсилно да изтрие лика му от народната памет. Затова с любов и почит изричаме името му!

Доц. д-р Теменужка Богданова,

Председател на постоянната комисия по образование, наука, култура, културно-историческо наследство, вероизповедание и именувания и медийна политика.